Войната в 1885 г.

Алчният, завистлив и самонадеян сръбски крал Милан Обренович, ламтящ за български територии смята, че до една седмица армията му ще е в София, където той ще диктува условията на мира. Желанието му е да отцепи от България София и други български територии , и да премести столицата на България във Велико Търново. Мечтае за Велика Сърбия. Само че плановете му се объркват тотално и в нощта на 12 срещу 13 ноември 1885г. той напуска с позорно бягство бойното поле. "Изглежда ми, бележеше капитан Нешич през нощта на 12-ти срещу 13-ти, след получаването на лошите известия, изглежда ми, че душевното състояние на краля става все по-лошо." ( "Строители на съвременна България"). Като уплашено пале, кралят моли Великите сили да се намесят и да спрат предизвиканото от него помитащо българско настъпление, което се Прехвърля на сръбска територия. Те изпълняват молбата му, само че преди това когато България изпраща нота до тях с искане да спрат сръбското настъпление, и да се изявят в ролята на умиротворители, същите Велики сили остават Безучастни.

2. Когато Сърбия напада България, почти цялата българска армия е струпана на южната граница, където очаква настъпление на османските войски. По границата със Сърбия има малобройни погранични отряди, които успяват да забавят сръбското нашествие. За два дни, пеша българските войни извършват чутовен сто и педесет километров преход от пловдивско ( където е свършвала жп линията по онова време) до западната граница и с "ура" на уста, и с атака на нож се хвърлят в бой със сърбите и побеждават въпреки умората и безсънието.По пътя до западната граница, нашите са се движили в колона по трима ( двама придържат другаря си в средата, който върви и спи).Благородна проява на българския дух : след победоносната за нас сръбско - българска война (1885г.) е издигнат паметник на български войник. Но този паметник не е изразявал някаква надменност/гордост от победите, а е изразявал тъга от това, че се е стигнало до братоубийствена война, изразявал е съжаление.

3. Българската армия е командвана от капитани, а сръбската от опитни генерали, участвали в две войни. Руската армия изтегля офицерите си от България, понеже не одобрява българско съединение начело с Батенберг.Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

4. Манифеста на княз Александър Батенберг до българския народ от 2 ноември 1885г.
"... Всеки българин способен да носи оръжие да дойде под знамената да се бие за своето отечество и свобода, за защита на земята ни от нахлуването на нападатели..."

5. Сръбската армия е по - многобройна, по - добре въоръжена, с по - добро медицинско обслужване, само че това не се оказва достатъчно за да бъде сломен българския дух.

6.Предвид скорошното Освобождение на България и липсата на добри офицерски кадри и точно обратното за Сърбия, която разполага с многобройна войска и артилерия и възможно най-модерните оръжия за времето си, очакванията на западните Велики сили на този етап са бърз и пълен разгром на България. В източната велика сила - Русия мненията са по - противоречиви, мнозинството предрича загуба за българите, но част от руските офицери, които скоро са се върнали от България и познават българската армия казват, „че българите ще избият до крак сърбите“.

7. Много мъртви и ранени има на двете страни. Българите се бият като лъвове, даже без офицери ...те заслужават един спомен в историята даже ако бъдат победени." ( вестник „Stamboul“, 7 ноември 1885 г.)

8. Отзив в английския вестник "Таймс" от 10 ноември 1885г., във връзка с обрата във войната : " Сега не може да има вече съмнение, че сърбите са претърпели сериозни несполуки (...) Победата на българите, победа на правото и правдата (...) ще предотврати една голяма и може би всеобща война."

9. Във Видин, на поканата на генерал Лешанин, обкръжил града с две девизии, кап.Узунов, който има по - малко от полк отговаря : " Учил съм се да превземам крепости, а не да ги предавам." А през нощта напада с две роти дивизиите на Лешанин и ги гони до Ново село.

10. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ. Войната завършва с парад на българските войски в Белград. За България победата изиграва важна роля за укрепване на международното ̀и положение, тя е важна стъпка от признанието на Съединението.

11.Ето и една история с полулегендарен характер : при българското отстъпление от Трънската позиция,дядо Рангел - пъдар и местен бракониер отказва да изпълни заповедта и се скрива със своята пушка в кухо дърво.С точни изтрели успява да убие 25 сръбски офицера и по този начин да спре за един ден настъплението на цялата Моравска дивизия.Към края на деня е открит от сърбите и е убит. Според друга теория дядото остава жив и след войната. На въпроса как така е успял сам да спре сръбската армия при Трън той отговаря просто: "Царевицата тамън беше узрела, ако бех пущил сърбетата - 'се щеха да я оберат".

12. В контраатаката във Видин участвала доброволческа рота от 100 ученика от гимназията! Понеже много настоявали, ги включили в сражението със задачата да викат "ура" отзад. Те обаче атакували сръбската позиция и пленили един взвод с оръжието.

Abe Valli pak si nesto ubrkal datumite ,taja tema je za novembar , iti poceda brkas datumite ko profesoratoga...