Сръбски учебници са пълни с пропаганда

Сръбски учебници са пълни с пропаганда – Труд
От Полк. о.р. доц. д-р Станчо Станчев, председател на Военноисторическата комисия
8-10 minutes

---

В Македония нашите военни гробища са 500, но са възстановени по-малко от пет

За празника на Българската армия – 6 май, освен празничното настроение, в съзнанието ни изплуват победите, героизма и саможертвата на нашите предци във войните на България. В такива моменти се питаме достатъчно ли правим, за да възкресим тяхната памет? Ние сме в дълг към онези, които положиха костите си за освобождението и обединението на България. От над 100 000 загинали български воини само през Първата световна война повече от 15 000 намират смъртта си в Добруджа и Влашко, а останалите са положени в безкръстни гробове и могили в Сърбия, Македония и Тракия. В документи от 30-те години на миналия век четем, че само в Македония военните гробища са около 500, но от тях възстановените са по-малко от пръстите на едната ръка. Заричаме се да започнем да работим в тази посока, прехласваме се от подредените чуждестранни гробища в същата Македония, но с настъпването на летните горещини намеренията замират. И така до следващия 6 май. Дежурното оправдание е, че компетентните органи в съседните нам държави не ни съдействат и даже ни пречат. Може и да има известна доза истина в това оправдание, но дали и ние използваме всички възможности? Правим ли необходимото да постигнем сближаване на гледищата по спорните въпроси, търсим ли контакти и сътрудничество?
В това отношение Военноисторическата комисия има натрупан опит. От няколко години имаме ползотворно сътрудничество с изследователи от Македония, Сърбия, Албания и Румъния. Плод на взаимното доверие са научните конференции и дискусии по отделни спорни в историографиите ни въпроси. Типичен пример в това отношение е публикацията на проф. Божица Младенович за войводата Коста Войнович. Напрежението, което се генерира по повод на предстоящата дискусия с авторката, беше прибързано и необосновано. Не се вникна в истинските цели на Комисията, която в досегашната си дейност по категоричен начин е показала, че за нейните членове България е над всичко. Военноисторическата комисия активно преследва своята цел, а именно: да бъде медиатор между науката и гражданското общество на Балканите, който чрез научната си и документално обоснована експертиза да руши стереотипите, наложени от чужди военни пропаганди, но и да създава мостове на това уморено от кръвопролития място в света, което именно заради тези тлеещи точки на напрежение се назовава с нарицателното “буре с барут”. Само по пътя на неоспоримите документални доказателства, които използваме при създаване и излагане на тезите си, можем да постигнем тази си цел.
За какво става въпрос? Книгата “Няма да се предам жив” на проф. Божица Младенович е факсимиле на бойните дневници на сръбския войвода Коста Войнович-Косовец за периода от септември 1916 г. до неговата смърт в началото на декември 1917 г. Към дневниците проф. Младенович е приложила неин анализ на описаните събития и коментари в бележки “под линия”.
Дневниците и архива на Коста Войнович, както и знамената на четите и друго имущество, са пленени от взвода на българския войвода Тане Николов, който успява за 90 дни да разбие сръбските чети в района, да убеди над 1500 четници да се предадат доброволно заедно с оръжието си, да накара командирите на сръбски чети да станат командири на български контрачети и да участват в залавянето на предишните си началници.
Такава съдба сполетява и Коста Войнович, който преследван от четата на Тане Николов и бившите си другари, е принуден да се самоубие. Целият негов архив се съхранява в Държавна агенция “Архиви” на улица „Московска“ №5 в София.
За изминалите 100 години няколко елитни сръбски изследователи (професори и академици) са били допуснати да работят с архива на Коста Войнович. Прави чест на проф. Божица Младенович, че тя единствена е представила документите в оригиналния им вид. Предишните изследователи в името на тогавашната политическа доктрина са съкратили част от текстовете, които не отговарят на пропагандните им цели. Тези изследователи са укрили от сръбската историческа общност съществуването в архива на протоколи за разпит на поп Димитър Димитриевич и поручик Аца Пипер, които активно съдействат на българското военно разузнаване, и спомагат за разгрома на бунтовниците. И в продължение на десетилетия ги представят за герои, станали жертва на българските военни власти. По този начин истината за събитията по време на “Топлишките бунтове” в района на река „Българска Морава“ през 1917 г. едва сега става известна изцяло за изследователите от Република Сърбия.
Пълното представяне на бойните дневници показва, че значителна част от зверствата, приписвани на българските войници (изнасилвания, кражби на имущество и пари, печене на шиш и на огън на деца), всъщност са извършвани от сръбски четници и разбойници. Пропагандата не е пропуснала да ги припише на българите по време на анкетите преди Ньойския договор.
За членовете на Военноисторическата комисия българската кауза е водеща. И когато нейната защита директно или индиректно идва от страна на представители на нашите тогавашни противници, изпитваме пълна удовлетвореност. Липсата на говорене подхрани сръбската пропаганда да припише на българската войска над 30 000 души избито мирно сръбско население.
Целта на Военноисторическата комисия е с помощта на оригиналните документи, съхранявани във всички възможни източници, да бъде направен верен анализ на причините и последствията от събитията, разтърсили Балканския полуостров през 20-и век, и донесли толкова нещастия на всички народи.
Възприехме предложението на нашите колеги от Република Сърбия да съставим общи смесени научни екипи от специалисти от двете страни, за да направим нов реален прочит на общата ни история. Да изличим от учебниците лъжите и пропагандата. Да направим изводи кое е полезно да бъде припомняно на младите поколения, за да се поучат от направените грешки и да не ги повтарят! Да ги подготвим да живеят заедно в общия Европейски дом, като се грижат взаимно за общите си интереси.
Информацията в бойните дневници е най-добре да бъде четена и сравнявана едновременно с бойните дневници на войводата Тане Николов (от същия архив), които описват същите събития през очите и същността на българския военен. Тогава се разбира кои събития какво значение имат за цялостните процеси. Съвременният читател може реално да си състави представа какъв е бил реалния потенциал и реалните последици от всяко действие на противниците. Само това е начинът да се противодейства на антибългарската пропаганда.
Горещо препоръчваме и провеждането на експедиция на терен в района на река „Българска Морава“ (Алексинац, Ниш, Прокупле, Лесковец, Лебане), където на място оживяват случките от бурната 1917 г. Военноисторическата комисия проведе две експедиции на терен и благодари за съдействието на колегите и приятелите от Института за стратегически изследвания към Министерството на отбраната на Република Сърбия, музея в Ниш, музея в Прокупле, музея в Лесковец и специално на Дарко Жарич и проф. Божица Младенович.
Военноисторическата комисия работи усилено за изучаване на терен на бойните полета на Българската армия. Целта ни е да нанесем отбранителните полоси и останалите инженерни съоръжения от топографските карти върху местността и да заснемем сегашния релеф. Стараем се с максимална точност да локализираме местоположението на българските военни гробища в близост до позициите. С удовлетворение можем да отчетем проведената от 11 до 14 април военноисторическа експедиция в Добруджа и до р. Серет. 100 години след организираната от Щаба на действащата армия, по време на освобождението на Добруджа през Първата световна война българската научна експедиция отново преминахме по същия път. Посетихме запазените, подменените и част от разрушените военни паметници и гробове. Отличен пътеводител ни беше впечатляващата книга на Петър Бойчев и Радослав Симеонов „Те загинаха за Добруджа“. Скромният ни принос за изследване популяризирането на военната история се заключава в издаването на научното списание „Военноисторически сборник“. На неговите страници се стремим да осигурим трибуна освен на утвърдени, и на млади изследователи. Чрез научни дискусии за възстановяването на истината по спорни проблеми от нашата историография и тази на нашите съседи можем да постигнем някакъв напредък.
Езикът на омразата, с който понякога си служат политиците, е непознат в науката. Тя борави само с точни факти.
[You must be registered and logged in to see this link.]

Кад год набасам на израз „бугарска морава“ јасно ми је да људска глупост није побеђена. За пацијенте који тај матрикс не могу да избаце из главе, препоручујем терапију да сваки пут кад мокре, том млазу дају назив „бугарска морава“. Тако ће им њихова река постојати пар секунди. Требало је да граница буде на Струми, али Бугари су асимиловали све српско источно од данашње државне границе. И сад су Бугари бог зна какви Словени а мрзе све словенско што није бугарско.

Iskrice Бугарска Морава и Србска Струма и Србски Искър са исто тако глупотевине.   Но ти не си крив криви су историчари и политици и западна тактика на смражаванье и сукобима братовима. Сърбия никога нито за ден не е имала владения на тези реки. Освен това днешните сърби са славяни от много славянски племена, и повечето славянски племена са от българската подгрупа на южните славяни. Така че действително населението до Искър и СТрума е еднакво почти с населението на Ниш, Лесковац, Враня, но е различно от това на север от Косово и в Черна гора и в Босна. Аз разглеждам сърби, хървати, черногорци и бошняци, че даже и словенците като клонове на един народ. Вижте колко е близък езика на тези народи. Заради Австрия и Германия югозападните славяни не са обединени. Освен това, преди 1876 година сериозно се е мислило между България и Сърбия да има федерация. Само че такава държава от Внеция и Триест до Черно море става световна сила и великите сили са работили неспирно това да не стане, даже и любимата на по 90 процента от сърбите и българите Русия.

Вели, то и българските учебници по история са пълни с антисръбски лъжи и пропаганди. Така че сме квит. Липсва ти и на теб обективност. Ето ти лъжи от нашите историци:

1. Днешните българи не са славяни, а иранци... какви иранци, живи турци са в Лудогорието, където са прабългарските сторици Плиска и Преслав.

2. Спестява се че крал Милан напада България като австрийска марионетка. Спестява се, че като губи войната го спасява Австрия от разгром.

3. Спестява се че Батенберг и Кобург-Гота двете немски династии в България са работили не за България а за Австрия и Германия, значи и срещу Сърбия.

4. Спестява се за геноцида който българи и австрийци причиняват на Сърбия през Първата световна война, тоест и на населението в посочените от теб краища, които искаш да българизираш...

5. Спестява се че при Одрин през 1913 воюва и сръбска армия начело с генерал Степа Степанович.

6. Спестява се че при Междусъюзническата война много български военни части дезертират и отказват да се бият с братята си сърби.

7. Спестява се че при Сръбско-българската война през 1885 година населението от двете страни на границата над 30 процента е отказвало да се мобилизила, много от войниците са гърмяли нарочно във въздуха и войната е завършила с едва по 1000 жертви от двете страни. Лъже се че била кръвопролитна. Спестява се че в Трън има паметника на БРАТОУБИЙСТВЕНАТА СРЪБСКО-БЪЛГАРСКА ВОЙНА. Народите ни винаги са се чувствали близки и не искат да воюват. 

Предлагам взаимно зачитане, даже и на общата ни история и братско бъдеще. За ужас на неприеталите от соросоиден порядък от двете страни на границата, лъжеисториците и назначините от запад лидери на националистически партии, които лъжат и сеят омраза и злоба. 

ГРАНИЦАТА КАТО ВСЯКА ГРАНИЦА Е ФАЛШИВА И В БЪЛГАРИЯ ИМА ХОРА СЪРБИ ПО ПРОИЗХОД И В СЪРБИЯ БЪЛГАРИ, ИМА И МНОГО СМЕСЕНИ. ЖАЛКО Е НЯКОЙ ДА Е ПАТРИОТ НА ЕДИНИЯ НАРОД А ДА ПЛЮЕ ДЕДИТЕ СИ, КОИТО СА СЕ СЧИТАЛИ ОТ ДРУГИЯ НАРОД. НИЕ СМЕ БЕЗСПОРНО БРАТСКИ СЛАВЯНСКИ НАРОДИ. 

АЗ СЪМ ПАРТИОТ - ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ, ЗНАМ ЧЕ СЪМ СЪС СЛАВЯНСКИ ПРОИЗХОД ОТ ПЛЕМЕТО НА МОРАВЦИТЕ И ПЛЕМЕТО НА СТРУМЯНИТЕ И ЗНАМ ЧЕ В СЪРБИЯ ИМАМ ОЩЕ БРАТЯ СЛАВЯНИ. ПАТРИОТЪТ ОБИЧА СВОЯ НАРОД И УВАЖАВА БЛИЗКИТЕ СИ НАРОДИ А НЕ ГИ МРАЗИ. НАЦИОНАЛИСТИТЕ СА ЗА СМЕХ И МАЙТАП ЗАЩОТО ВСИЧКИ ТВЪРДЯТ ЧЕ ТЕХНИЯ НАРОД Е НАЙ-НАЙ-НАЙ-ВЕЛИК НА СВЕТА, А ДРУГИТЕ СА НИЩО. НЯМА ВЕЛИК НАРОД, АКО НЯМА ВЕЛИК СЪСЕД, РАЗБЕРЕТЕ ГО БРАТЯ СЪРБИ И БЪЛГАРИ. ДВАТА НИ НАРОДА СА ВЕЛИКИ ЗАЩОТО СА ПОБЕЖДАВАЛИ ЦЕЛИ ИМПЕРИИ. НЕСЛУЧАЙНО ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ Е НАПИСАЛ ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБОЛГАРСКАЯ И ТАМ РАЗКАЗВА И ЗА ИСТОРИЯТА НА НАЙ-БЛИЗКИЯ НИ НАРОД - СРЪБСКАТА ИСТОРИЯ. ТОЙ Е БИЛ ПО-УМЕН ЧОВЕК ОТ ДНЕШНИТЕ ИСТОРИЦИ И ПОЛИТИЦИ ОТ ИЛИЯ ГАРАШАНИН ДО БОЖИДАР ДИМИТРЪВ ЛЪЖЕЩИЯ ЧЕ ПЛЕМЕТО СЕВЕРИ СА ГЕРМАНЦИ, ПЪК САМИТЕ ГЪРЦИ ПИШАТ ЧЕ СА ПЛЕНИЛИ ВОЖДА МУ С НЕСЛАВЯНСКАТА ХАХА КОМЕНТАР ИМЕ Славун и ДНЕС пак се лъже историята соросоидни грантове се плащат да няма турски кланета в Батак и тн. 

Ние в българия по телевизиите не можем да гледаме славянски филми, а гледаме турски и индийски филми - Вели това ли е патриотизма да гледаме филмите на поробителя на сърби и българи?

Една от най-големите лъжи на някои български историци е, че прабългарите-иранци са държавотворният народ а славяните не са, само че от многото Българии, които те са създали - Кавказка, Кубратова, Алцекова, куберова, вОЛЖКА и т.н. какви ли фантастики се измислят, ЕДИНСТВЕНАТА бЪЛГАРИЯ, КОЯТО ДНЕС СЪЩЕСТВУВА Е ТАЗИ СЪС СЛАВЯНИТЕ. А има 13 славянски държави. Кой народ е държавотворният? 

Може да се поспори кои историци лъжат повече от сръбските и българските, но ако включим и македонските - нямаме шанс сърби и българи за шампионското злато. хахахаха