От Бога българи, от Тито македонци

valli ::Как въобще можа да си помислиш.

И какво по-точно съм си помислила, Вали? Че не трябва да се прехвърлят негативите на управниците върху целия народ? Като те чета и ти си клъвнал на въдицата за шопския език. Тази приказка знаеш ли кой я измисли?

Не отговори на въпросите ми?

Т.нар. Велики сили, Фердинад и Борис III имат ли вина за разпокъсването на България? Кой разпокъса България? Сърбите? Нишко и Пиротско са им дадени с благословията на ВС. Без Берлинският конгрес и тъпотията на Сакскобурготите днес щеше да живеем в Санстефанска България. Жалко, но тази наша утопия не позволиха да се реализира тези, чиито марионетки сме сега, а не сърбите.

И ако сърбите са виновни за откъсването на български територии, посочи поне една причина за оправдаване на гърци, турци и румънци. Или не ти е интересно да плюеш по тях?

Nisava ::

valli ::Как въобще можа да си помислиш.

И какво по-точно съм си помислила, Вали? Че не трябва да се прехвърлят негативите на управниците върху целия народ? Като те чета и ти си клъвнал на въдицата за шопския език.


Не отговори на въпросите ми?

Т.нар. Велики сили, Фердинад и Борис III имат ли вина за разпокъсването на България? Кой разпокъса България? Сърбите? Нишко и Пиротско са им дадени с благословията на ВС. Без Берлинският конгрес и тъпотията на Сакскобурготите днес щеше да живеем в Санстефанска България. Жалко, но тази наша утопия не позволиха да се реализира тези, чиито марионетки сме сега, а не сърбите.

И ако сърбите са виновни за откъсването на български територии, посочи поне една причина за оправдаване на гърци, турци и румънци. Или не ти е интересно да плюеш по тях?

Ама ти не знаеш ли, че шопите са един народ разделен от границата. Има и една книга издадена на шопски език. Когато става въпрос за разпокъсването на една държава на първо място са съседите (С гърци, турци и румънци бих спорил и бих ги плюл само, че ще трябва да използвам гугъл преводач).Защото никой не може да ги накара насила да приемат чужда територия, дори и ВС. За Борис ІІІ не виждам каква вина има за разпокъсването на България, напротив той ни връща Южна Добруджа.

valli ::Ама ти не знаеш ли, че шопите са един народ разделен от границата. Има и една книга издадена на шопски език. Когато става въпрос за разпокъсването на една държава на първо място са съседите (С гърци, турци и румънци бих спорил и бих ги плюл само, че ще трябва да използвам гугъл преводач).Защото никой не може да ги накара насила да приемат чужда територия, дори и ВС. За Борис ІІІ не виждам каква вина има за разпокъсването на България, напротив той ни връща Южна Добруджа.

Какво? Това сериозно ли е? Коя е книгата, издадена шопски "език"?

А Борис има вина за въвличането на България във войната на страната на фашистка Германия, под предлог "обединението на България". И какво постигна с това? Къде е Македония, пардон, къде са долните земи?

Шопът по придора е оптимист. Напълно
е разбираемо защо информацията, свързана с обявяването на “шопската
салата” за сръбски национален специалитет, и решението на Белград да го
регистрира като своя запазена марка пред Европейската комисия в Брюксел
предизвика огромен медиен интерес в България.
Шоплъка никой освен сърбите не подлага на съмнение дали са или не са
българи, които говорят няколко различни диалекта на българския език.
Като българи сме длъжни обаче за пореден път да припомним на сръбската
страна, че в XXI век политика с методите от средата на XIX век не се
прави.
Ако се обърнем малко назад в историята, ще видим, че
теорията за шопите като етнос, “по-близък до сърбите”, е била лансирана още през XIX в.
в средите на сръбските учени от ранга на Гарашанин, Новакович, Белич,
Станоевич, Милович, Андонович, Гопчевич. В учебниците по география от
началото на XX в. пише, че “Видинска и Софийска област са две сръбски
покрайнини източно от Сърбия” (учебник по география за IV клас на
основните училища от 1912 г.).
В един географски атлас от същата година се казва, че “В Софийско и
Видинско живеят чисти сърби, които говорят на сръбски, спазват едни и
същи обичаи, прославят сръбската Слава, както и ние в Сърбия. Сега в
тези области управляват българите във вреда на сръбския народ и
държава”.
Известният със своя антибългаризъм сръбски учен Йован Цвиич определя
шопите като “етнос, който живее в крайграничните райони” и който е
“по-близък до сърбите, отколкото до българите”.
Според сръбските лингвисти западният български говор е част от
“призренско-тимошкия говор”, сиреч част от сръбския език. Някои от тях
смятат, че границите на сръбския език се пренасят от река Тимок далеч на
изток – до Искър и Струма. И че шопите, населяващи тези територии,
говорят на развален сръбски език. Историкът Стоян Новакович през средата
на XIX в. прокарва теорията за източната граница на Сърбия между
Ихтиман и Белово. До ден-днешен сръбските лингвисти не са отрекли тази
теория.
Вбесен от сръбските “научни” фантасмагории,
Христо Ботев във в. “Знаме” (бр. 20 от 29 юни 1875 г.) пише: “Вам беше
твърде приятно да ни пеете от една страна медоточивата песен на
братството и на съединението и да ни лъжете с добрите си намерения на
“южно-славянския Пемонт”, а от друга страна да сеете прозелитизъм в
западните краища на нашето отчество и да плетете своята етнографическа и
политическа кошница”. Той е възмутен и от ръководеното от дейността на
Сръбското филологическо дружество в Белград, което чрез сръбския военен
министър Блазнавац изпращало пари, книги и учители в чисто българските
села и градове в Македония и в някои северозападни краища на България.
Не по-малко е вбесен от сръбския шовинизъм и Боян Пенев. В книгата
“Сръбският шовинизъм” (1915 г.) той казва: “Като се вглежда човек
по-внимателно в миналото на Сърбия, в психиката на сръбския народ, в
методата на неговото възпитание, ще разбере ясно, че краят не е могъл да
бъде друг. Тук няма нищо за учудване. Пътят, по който бе тръгнала
Сърбия, по който вървя толкова години, като създаваше болни поколения,
отровени още в люлката от шовинистична зараза, можеше да изведе само до
един край – до тоя, на който сме свидетели днес”.
Боян Пенев още през 1915 г. сякаш предчувства какво ще се случи със Сърбия 90 години по-късно
В началото на 90-те години на миналия век, когато на власт в Сърбия е
Социалистическата партия на Слободан Милошевич, “отровен от люлката на
шовинистичната зараза”, както казва Боян Пенев, режимът и неговите
последователи от Сръбската академия на науките и държавните медии
започват масирана кампания за създаването на “шопска нация” в Западните
покрайнини, където населението било “по-различно” от българите в
България и че езикът, на който то говорело, бил “сърбо-шопски”. През
1992 г. се “превежда на шопски” не кой и да е, а българският класик
Стефан Л. Костов и неговата пиеса “Женско царство”. Същата е поставена
на сцената на Самодейния театър в Цариброд, носещ името на Христо Ботев.
На същия този Ботев, който преди 117 години е написал много прозорливи
неща срещу сръбските етнографски и политически посегателства в западните
краища на България. Вместо овации, “преведената” пиеса на Стефан Костов
предизвиква буря от недоволство сред царибродските българи и след
едно-две вяли повторения спира да се играе на царибродската сцена. Но
затова гастролира в Драгоман, където според сръбските историци също
живеели “сърбо-шопи”.
Следващият ход на режима в Белград е медийното популяризиране на “шопския въпрос” в държавните медии
За “шопите” говорят подбрани журналисти, историци, политици, академици.
Академик Никола Самарджич (1993 г.) даже изразява притеснението си от
“шопския въпрос”, който щял да се превърне в “основния препъникамък” в
отношенията между Сърбия и България. Същата година в един тенденциозно
направен репортаж на Царибродските гробища, излъчен в “горещите” новини
по сръбската държавна телевизия, журналистката подчертава, че на
“Царибродските гробища са погребани сърби, българи и шопи”. През 1994
г., на една от сесиите на Царибродския Общински съвет, се разбира, че е
внесено предложение за финансиране издаването на “Шопски речник”, чийто
автор и идеолог е Драган Колев, тогавашният председател на
Социалистическата партия в Цариброд.
До издаването на въпросния речник не се стигна, защото срещу него се
надига огромен вой сред интелектуалците и организациите на българите в
Западните покрайнини, за което бяха сезирани и международни правозащитни
организации. Българските медии също реагираха срещу тези сръбски
посегателства. В казионния вестник “Братство”, излизащ на български език
в Ниш, д-р Спас Сотиров, който е царибродски българин, пишейки за
историята на Погановския манастир, му лепна определението “шопски”.
Издадени бяха и няколко книги, които фалшифицираха българската история в
Западна България, представяйки населението за “шопско” или “торлашко”.
И макар че през 2000 г. режимът на Слободан Милошевич падна, малките милошевичи останаха да управляват в Сърбия
“Шопският въпрос” не спря да витае в сръбското публично пространство.
През 2008 г. в. “Вечерни новости” (7 април 2008 г.) написа, че четири
сръбски университета, които имат катедри по биология, тръгнали в поход
“По пътеките на шопите 2008”. С него се целяла обиколката на районите
Търговище-Босилеград-Кална-Димитровград (Цариброд), където живеят шопи и
говорят на диалект, “близък до старославянския“.
През август 2009 г. “шопската салата” беше обявена от сръбския официоз “Политика” за “сръбска”.
Явно ще последват и други инициативи в тази посока. Ние сме длъжни обаче
да реагираме принципно и категорично, за да не плащаме след време скъпо
цената на собственото си безхаберие.

Зденка ТОДОРОВА
[You must be registered and logged in to see this link.]
А относно Борис ІІІ, той нямаше голям избор. Ако не беше ни намесил във войната на страната Хитлер, то щеше да ни въвлече във война срещу Хитлер, с което щяхме да се превърнем във втора Югославия.

Вали, имаш ли друг източник на информация относно съществуването на "шопския етнос"? Не вярвам на Зденка. Изказванията ѝ в стил "Мразя всичко сръбско и всички сърби - от пеленачета до сто годишни старци", не са ми по вкуса. Евтини трикове да се насажда омраза между българи и сърби. Ако трябва да ѝ се вярва на нея, ще излезе, че в Сърбия бесят българи. Аман от такива псевдопатриоти!

Аз съм българка от Големия Шоплук /не се пише Шоплък/, зная за опитите на сръбските власти да отделят шопите в отделен етнос, но не бих обвинила затова сръбския народ. Трябва да си много изтрещял, за да определяш цял един народ като шовинисти.

И още една забележка към авторката на цитираното от теб: Шопите не говорят различни диалекти. Шопският диалект на българския език има различни наречия. Кюстендилският говор е много по-различен от калотинския, но и кюстендилците ги броят за шопи. Източните шопски наречия също са по-различни от западните такива.

Словоредът на писанието не е правилен. Особено в изречението, започващо с думата "ШоплЪка".

Valli pak da popitam, koj prvste progovori sopski? Srbin koito se opitva da uci blgarski ili Blgarin koito se opitva da uci srbski..

Възникването и развитието на отделните български общности
има многовековна история. В етнографско, езиково и верско отно-
шение днес съществуват различни етнографски групи: гагаузи, по-
маци, шопи, торлаци, турлаци, (само 27 х. българи са в дн. Сърбия)
в Цариброд (Димитровград) и Босилеград (през 1994 и 1999 г.) при
290 х. с български произход преди Берлинския конгрес 1878. Тогава
6 нахии с българско население в т. нар. торлашко по течението на р. Тимок, Нишката област, част от Кулско и Трънско, Зайчар минават към Сърбия.
Решенията на Берлинския конгрес 1878 г. променят границите
на торлаците и техните поселения, където са обитавали векове наред.
Тяхната граница е по билото на Стара планина от Иванова ливада
(1576 м) до връх Ком. Изконни български земи минават в пределите
на днешна Сърбия. Още в края на хіх век Симеон христов в книгата
си „Пиротският окръг и неговото население“ отбелязва, че „почти
цяла Западна България се нарича не съвсем вярно шоплук. Част от
този шоплук зазима и Пиротски окръг с център Пирот. Но освен об-
щото име има и частни названия. Така оттатък Стара планина в България (Ломско и Берковско) този край се нарича Загоре, а жителите загорци. Отсам Балкана в Пиротския окръг пък жителите се казват торлаци, а този край – торлак или торлашкия край; съседи на тор-лаците са токунците (Софийско) и граховци (Брезничко), знеполци, нешавчани и др.“ (христов, 1894, 10). различни са определенията на авторите за границите на торлаците. За едни се простира „по-горе от Цариброд (днешен Димитровград б-л) до с. Губеш (Годечко б-л), на запад докъде Червена река, а на юг до Лужница (христов, 1894, 10).
Торлаците той ги смята клон от шопското племе, а наименованието
„загорци и торлаци“ по вида на облеклото и от това, че се намират зад гората.
[You must be registered and logged in to see this link.]

Вали, какви са тези "граховци"? Хората от Пернишко и Брезнишко наричат себе си граовци. Кюстендилци пък се наричат къцавци, макар и те да са прикрепени към шопите. Трънчаните са си трънчани, нищо че в Укито ги определят като знеполци. Радомирци са горди бозаджии, разграничаващи се от граовците, макар и те да са бутнати при шопите и да са наречени мрачани.

Кореняк трънчанин не приема определието шоп. Те са особена порода хора - ако не си застрелят кучето, стрелят направо по човек.

Диалектът, който говорят трънчани и граовци е един и същ, но двете "породи" се разграничават една от друга. Локален патриотизъм, какво да правиш.

А да спрем с обсъждането на шопите и да се върнем към темата за фиромците.

България отдавна е подписала конвенция, че няма никакви териториални претенции към своите съседи. Единствената страна на Балканите, която граничи сама със себе си и всичките ѝ съседи са ѝ врагове, това е ФИРОМ.

Ти изгледа ли клипчето, което пейстнах? Явно не си, защото щеше да забележиш, че Боян Райович - сърбин във ФИРОМ, казва че с право от София твърдят, че половината македонци са българи.

bubbby ::Valli pak da popitam, koj prvste progovori sopski? Srbin koito se opitva da uci blgarski ili Blgarin koito se opitva da uci srbski..

[You must be registered and logged in to see this link.], позволявам си аз да ти отговоря на въпроса. Надявам се да нямаш нищо против.

Отговорът е нито българинът, учещ сръбски, нито сърбинът, учещ български ще научат шопския дилект. Сръбският литературен /книжовен, официлен/ език е много далече от шопския диалект и ти това го знаеш по-добре от мен. БКЕ е базиран на източните и централните говори и е на светлинни години от шопския диалект. И двата езика, придържайки се към модата са напълнени с чуждици, думи, за които има еквивалент както на български, така и на сръбски, но някои хора си мислят, че употребата им ги прави по-учени. Дори от ефира на бг. телевизии се сипят подобни слова, които едва ли обикновените хора разбират.

Когато за първи път чух думата "импонира" се облещих. В българския език си има думи и те са "допада", "подхожда", но звучи много учено вместо тях, да кажеш "импонира". Този пример ми идва на прима виста, а такива има още много.

Предлагам дискусията да я преместим в темата за шопския "език", а тази тема да оставим за фиромците.