Балканската война

Агенция "Фокус"
София. Какво се случва на днешния ден, преди сто години, във връзка с Балканската война 1912 - 1913 г.
22 септември 1912 г.

Полковете от 5-та пехотна Дунавска, 9-та пехотна Плевенска, 4-та пехотна
Преславска дивизии напускат гарнизоните си и тръгват към районите за
съсредоточаване. Партизанските отряди получават печатна инструкция за
разрушаване на железопътни линии и мостове, за действия с бомби. Всеки
командир на партизански отряд е инструктиран за устройството на
разузнавателните пунктове на границата при Кюстендил, Бураново, Рила,
Самоков, Лъджене, Чепеларе, Бургас, Текенджа и как да препращат
сведенията за турците.
Издадено е Предписание № 50 на Началник-щаба на Действащата армия за
организиране на разузнавателни пунктове по границата с Турция, които да
обобщават информацията от партизанските и организационните чети.

Какво се случва на днешния ден преди сто години в хода на Балканската война - следете поредицата на Агенция "Фокус".
11 октомври 1912 г.
Черноморско крайбрежие. Четата на войводата Михаил Герджиков продължава да се движи към Малък Самоков.10-та погранична дружина настъпва от Малко Търново към село Паспала.
Трета армия. Частите се подготвят за щурм на Лозенград, когато
около 10 ч. преди пладне се доложило, че турците в безпорядък са
напуснали града още през нощта.7-ма и част от 9-та низамски дивизии се
разпаднали. Към 11 часа преди пладне частите на Трета армия влезли в
града с полкови музики. 5-та пехотна Дунавска дивизия заела позиции южно
от града. 4-та пехотна Преславска дивизия заела позиции около града и в
село Караагдер. 6-та пехотна Бдинска дивизя излязла пред армията,
групирана в четири авангарда – при Кавакли, към Асанбейли, западно от
Ускюпдере и по пътя за Малко Търново.
Ариегарден бой при Иендже-Кавакли. С настъплението на Конната
дивизия към Иендже и на частите на 6-та пехотна Бдинска дивизия към
Кавакли се завързали конни и в спешен строй и пехотни боеве с отстъпващи
турски части. С нощен бой българските части прогонват турските сили от
Кавакли. Турският ариегард е разбит и отстъпил. Загуби в убити и ранени –
трима офицери, 72 войници. Отстъплението на турците е паническо.
Пътищата са осеяни с оръдия, ракли, обози, облекло, палатки, бойни и
хранителни припаси. През целия ден и цялата нощ турските части,
превърнати в безредни тълпи, отстъпват към Люле-Бургас. Турците губят
над 70 оръдия, няколко хиляди убити и няколко хиляди пленници, 12 000
пушки и 150 000 артилерийски снаряди.
Първа армия. Остава на линията Селиолу – Еджалия – Тюлбе – Кайпа –Куруджикьой – Мурачали – Челмекьой.
Втора армия. Остава на позициите си. Артилерийска престрелка без загуби.
Сборната конна бригада. По заповед е върната в Курткьой срещу Силбикюм.
Хасковският отряд. По заповед заминава за Одрин. В Кърджали
остават две дружини, една картечна рота, три нескорострелни батареи.
Поставя се началото на Кърджалийския отряд.
Родопският отряд. 3-та бригада завладява Мехомия, като пленява
един офицер и 140 войника. Една дружина е изпратена към Предела за
съдействие с 3-та бригада на 7-ма пехотна Рилска дивизия. Останалите
части от 2-ра пехотна Тракийска дивизия остават на позициите си. Четите
на войводите Кръстьо Българията, Никола Данаилов и Никола Гюмюшев заемат
позиции над Пашмакли.
7-ма пехотна Рилска дивизия. Настъпва и заема линията Градево –
височина 850. Престрелките с противника продължават. Колоната на
полковник Савов (22-ри пехотен Тракийски полк с 3 батареи и
полуескадрон) остава с главните си сили на височина 1450, северно от
Пехчево, а с предните си части в Пехчево и на връх Джама.
Боят при Кочани. 26-ти пехотен Пернишки полк настъпва към
Якимово и Кочани. Турците в състав 8-9 дружини и 5-6 батареи от 16-та
низамска дивизия заемат укрепени позиции при височините над село
Оризаре. Българските войски провеждат боя с фронтална атака, като всички
началници вървят заедно с настъпващите вериги. След пладне турците са
обърнати в паническо бягство и българските части влизат в Кочани.
Пленени са една планинска и една полска батареи, един офицер и 120
войници. Загуби в убити и ранени – три офицери и 159 войници.
Четата на подпоручик Лефтеров настъпва от Пехчево към Крупник и Брезница и разпръсва турски конен разезд.Достига до връх Джама.
Четите на войводите Тане Николов, Дончо Златков, Борис Илиев и Никола
Герасимов са разположени южно от Градево на левия фланг на 50-ти пехотен
полк.
Боят при Кратово. Втори ден продължава сражението на четите на
войводите Славчо Абазов, Дончо Ангелов, Тодор Оровчанов, Спиро Дильов,
Петър Лесев и селската милиция срещу турските войскови части при Черни
връх. В тила на турците при село Неокази турския аскер е нападнат от
селските милиции от Петършино, Неокази и Дренак, заедно с Пано Кралев и
Стоян Йосифов. Една част от войските тръгнали за черни връх е
пренасочена към Неокази.
Сърбия
Боят при Куманово. Втори ден. Първа сръбска армия получава
известие за настъплението на Тимошката дивизия към Страцин и на 7-ма
пехотна Рилска дивизия към Кочани. Щабът на армията решава да премине в
настъпление. Турците започват сражението със същата тактическа идея като
през първия ден, но с отслабени сили, заради загубите в жива сила и
необходимостта да пренасочат част от войските към Страцин и Кочани.
Въпреки това към 10 ч. преди пладне турците завладели на три пъти
окопите на сърбите, но на позицията пристигнала цялата Дунавска дивизия,
която запазила положението. По същото време започнало настъплението на
всички сръбски дивизии. Към пладне най-напред в центъра, а впоследствие и
северно от Куманово, турските вериги започнали да отстъпват. Около 2 ч.
след пладне турците губят боя катастрофално. Отстъпващата турска армия
не успява да спре нито в Скопие, към което настъпва Трета сръбска
армия, нито към Щип, Велес и Струмица, където настъпват български
войскови части. Загубите на сърбите в двудневните боеве край Куманово са
убити и ранени – 80 офицери и 4500 войници. Пленени са 16 оръдия и 6
картечници. Други 60 оръдия са открити изоставени по пътищата на
отстъпление на турските войски. Моравската дивизия остава южно от
Куманово. Дринската дивизия – първи позив - на линията Бисим –
Биляновци. Дунавската дивизя – първи позив – на брега на река Пчиня.
След сраженията при Куманово, Кочани и Страцин, участието на сръбската
армия в Балканската военна кампания, почти приключва.
Трета сръбска армия. Оставя Дринската дивизия – втори позив за
окупационни войски в Прищина, а с останалите си дивизии настъпва към
Скопие. Сръбските части достигат Гиляни, Лабляна и Липлян.
Ибърският отряд заема Нови пазар.
Яворският отряд заема Сеница.
Черна гора
Черногорският фронт не отбелязват изменения.
Гърция
Армията на гръцкият престолонаследник Константин извършва подготовка за
настъпление към Солун. Същия ден пристига известие за наличие на силна
турска групировка в района на Битоля.

И малко по късно...
"... на 22 октомври цар Борис III пише „лично писмо“ до Хитлер, в което изразява единомислието между Германия и България и, че „старата бойна дружба“ не е „празна дума“. Царя обрисува деликатната обстановка на България по отношение на своите съседи и недостатъчното въоръжение. „В заключение българският монарх моли Хитлер още веднаж да обмисли въпроса, дали е абсолютно необходимо досегашната българска политика, която «държи в шах нашите и вашите врагове», да се изменя…“ Царя казва, че при евентуалната измяна на политиката „незабавно“ ще се изтощат силите на България. Борис заявява, че е готов да изпрати министър-председателя и министъра на външните работи, за да изяснят „всички тия въпроси“. Според В. Тошкова царския пратеник Морфов потегля за Германия на 21 октомври. На 23 октомври цар Борис III връчва на Рендел отговора на писмото на Джордж VI от 15 октомври. В отговора царя благодари за „любезното внимание“, което краля проявява към България и за неговите „симпатии“ за „Справедливите териториални аспирации на българския народ“, които са били удовлетворени на скоро. Царя изразява надежда за по-бързо приключване на войната и за установяване на един „траен и справедлив мир“. На 28 октомври Италия напада Гърция, в същия ден в София се открива есенната сесия на Народното събрание. И. Димитров пише, че в Тронното си слово Борис III избягва да спомене за неутралитета на страната. Съюзниците на Гърция отказват да и окажат подкрепа срещу италианската армия оправдавайки се, че договорните задължения нямат предвид да се воюва срещу Велика сила или с извънбалканска страна. Войната в началото е успешна за Италия, но постепенно Гърция взема превес и на 12 ноември гръцката армия изтласква агресора от своята територия и продължава да настъпва. В средата на ноември Хитлер решава да се справи с Гърция. В София се получава покана до царя да посети Хитлер, царя е разтревожен, но решава да отиде като вземе със себе си само външния министър, а Филов да си остане в България. Това е трик от страна на Борис III с цел ако се наложи да се решава някой важен проблем, то той да не може да се реши още в Германия. Така на 17 ноември цар Борис III и Иван Попов отлитат за Берхтесгаден, където по отделно разговарят царя с Хитлер и Попов с Рибентроп. Хитлер се държи внимателно с „царската особа“, но Н. Генчев пише, че същото не може да се каже за Рибентроп, който се държи „безкрайно арогантно“ с българския външен министър и постоянно го „натиска“ да приеме подписването на Тристранния пакт даже му казва, че предвидената дата за България е 26 ноември. Но Попов героично успява да издържи атаките на шефа на немската дипломация. Рибентроп заявява, че Румъния, Унгария и Словашко ще се присъединят към пакта. Българския външен министър с подкрепата на царя успява да откаже присъединяването на България в този момент. Така на 18 ноември те се прибират от Берхтесгаден без да се съгласят на непосредствено присъединяване на България към пакта. Според И. Димитров цар Борис III не е отхвърлил по принцип присъединяването към пакта, но е помолил за отсрочка, а също така заявява, че би искал и Югославия да върви по същия път. Според Хитлер Турция не би се осмелила да нападне България ако последната влезе в пакта. Според Ст. Груев „Царят не каза не, а по-скоро не сега.“ Пак според същият автор след пет дни Първан Драганов предава на Хитлер отговора на българското правителство за принципно съгласие за влизане в пакта, но то да се осъществи на един по-късен етап."

Българската армия превзема Одрин

Петмесечната обсада по време на Балканската война на смятаната за
една от най-непревземаемите в цяла Югоизточна Европа крепости завършва с
решителна победа за българска войска и капитулирането на 60-хилядната
турска армия начело с Шукри паша.

Българското командване насочва срещу Одринската крепост Втора
българска армия начело с генерал Никола Иванов. Още в началото на
войната крепостта е изолирана и така се осигурява настъплението на
другите ни две армии - Първа и Трета.

На 17 януари 1913 ген. Георги Вазов, брат на Иван Вазов, е назначен
за началник на Източния сектор и подготовката за щурм на крепостта
започва.

Последното, което е държало османската армия, е Одрин, тъй като
Одрин пък е държал ключа на железницата. Чаталджа е атакувана без тежка
артилерия, тъй като железницата е минавала през Одрин, а по това време
тежките оръдия са можели само чрез железницата да бъдат прехвърляни.



Одрин е укрепен от Османската империя под ръководството на германски
инженери в навечерието на войната Отбранителната линия включва три
укрепени позиции. Първата е на 9-11 км. от града, а втората и третата са
на 1-3 км от града. Позициите имат 24 каменни форта, стационирани
голямокалибрени батареи, окопи, ходове за съобщения, телени мрежи, вълчи
ями и фугаси. Гарнизонът й е в състав от 65 000 турски бойци и
офицери, 524 оръдия и 20 тежки картечници. Срещу тях българското
командване противопоставя 120 000 български и 40 000 сръбски войници и
офицери. Българите имат 1300 оръдия. Планът предвижда настъплението да
започне нощем с удар между фортовете (Айвазбаба - Айджиолу) в източния
сектор на турската отбрана, а демонстративни удари бъдат нанесени и в
други участъци.

Големият щурм започва на 11 март. Пехотните части срязват телените
заграждения и влетяват във вражеските окопи. За две денонощия
българската армия успява да разкъса огражденията, да пробие фронтовата
линия при Айвазбаба, Айджиоглу и други фортове и да превземе
непревземаемата военна крепост. В ранните часове на 13 март е превзет
фортът Айджиолу, малко по-късно пада и Айвазбаба.

След близо 8-часов бой всички фортове падат. Частите на Втора армия
влизат в Одрин с развети знамена. В архивите са запазени снимки как в
13 часа на 13 март 1913-та година комендантът на крепостта Шукри паша
предава сабята си и гарнизона на ген. Иванов.



Завършва една от най-героичните операции в цялата българска военна
история. Генерал Вазов се обръща към войните с думите - "Светът има да
се чуди на вас, доблестни синове, че можахте в 30 часа да превземете
една от най-силните крепости."

Пленени са 14 турски генерали, 2000 офицери, 50 000 войници, 413
оръдия, 46 картечници. Българите губят в атаката по-малко от 2000 бойци.

Две седмици след превземането на крепостта е подписано примирието, а
на 17 май - и Лондонският мирен договор. Той става и ябълката на
раздора между балканските държави, участнички във войната, и води до
следващата унищожителна за България Междусъюзническа война.


Read more: [You must be registered and logged in to see this link.]

Подписан е Лондонският мирен договор






Лондонският мирен договор от 17 май (30
май по нов стил) 1913 година е договор между държавите от Балканския
съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с
който се слага край на Балканската война (1912-1913).

Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да
отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч.
Македония, Албания, Епир, Косово, Санджак, Беломорска и Одринска
Тракия). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете
между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават
нерешени и това води до избухването на Междусъюзническата война (юни
1913).

В резултат от нея през септември 1913 г. България и Турция сключват
Цариградския договор, с който условията на Лондонския мир са променени
като империята си връща Одрин.

Условията на Лондонския договор, договорени с посредничеството на Централните сили и Антантата, са следните:

Османската империя отстъпва на съюзниците всичките си владения на
запад от линията Енос (на Егейско море) — Мидия (на Черно море), без
Албания (член 2).

Уреждането на границите и устройството на албанската държава се
поверява на големите европейски държави – Великобритания, Франция,
Русия, Германия, Австро-Унгария и Италия (чл. 3).

Османската империя се отказва от суверенитета си над остров Крит (чл. 4), който е присъединен към Гърция.

Решението за статута на егейските острови и полуостров Атон,
окупирани от Гърция през войната, е предоставено на европейските сили
(чл. 5).

Член 6 от договора излъчва международна комисия, която трябва да реши
финансовите въпроси (уреждане на военните дългове и разпределянето на
част от османския дълг между държавите, придобили бивши османски
територии).

Read more: [You must be registered and logged in to see this link.]

Изгледа, Вали, не ти харесва резултата од изборите в България, пак бягаш в миналото....
Там кажется по сигурно се чувствуваш отколкото в сегашното време или в бъдещето....
Как ще прокоментираш, од твоя гледна точка, изборите в България ?

Миналото е много показателно и за днешния ден. 80-90 години след Балканската война имаме ново прекрояване на границите/ревизия на резултатите от Балканските войни/. А относно изборите факта, че 50% е изборната активност, говори за много ниско доверие в управлението. Добре е само, че Борисов няма да управлява и се надявам скоро да го поставят там, където му е мястото.