Teror i mobing u Gimnaziji

@[You must be registered and logged in to see this link.]
Zaboravio si da dodaš i majkinu ćerku, ponos mamin, koja uzgred već dve godine nije više gimnazijalac. Nema veze, vodila je majka u Brisel da se prošeta i kupi nove cipele. Od porodice Simeonov Brisel nije posetio samo tata.

Ja se izvinjavam, zaboravio sam, a bice prilike i za tatu, stizu novi konkursi za odabrana odeljenja....
a sta cekaju baba i deda ???

Trebe mi javite ka putuju za Brisel , ja nes'm daleko od Brisel jedno 170 km , pa da idem da dji prechekam s's slatko i vodicu.

Idoše i vrnuše se, cela Snežanina familija osim mužatoga, on je nešto imal rabotu. Bruka, sram i rezil!

ma vi se mnogo odaleciste odi temutu , sa kvo se desava , koj s koga je koj u koju stranku , koj koga obica i neobica , i rodne vrsce , tova nikiko nema da pomogne nego trebe da se razmisli ko da prestane tija teror , jer tija teror neje od sa , od ka sam ja bila ucenik od tegaj , a ima vece 5 godine i vise , ocu da se bolje izjasnim od ka Milisava smenise od ka onaja krivata dojde od tegajte je ...... Neje mi jasno zasto Iz Nis nista ne preduzimaju a vec su obavesteni i od strane profesora a ja mislim i od strane ucenika

Tekst koj je napisala Snežana za Biletin KIC Bosilegrad. Nevidjene laži i propaganda i veličanje sopstvene ličnosti. Stidi se Caribrode ko ti vodi obrazovanje!

Каква е цената на образованието на български език?







Винаги когато стане дума за човешките и малцинствени
права на българите в Сърбия, нашите политици и преди и след 5 октомври 2000
годи­на повтарят: българите имат всички права, но не искат да си ги ползват. И
когато се срещнат с българските ди­пломати, също като по време­то на Милошевич, вадят Кон­ституцията и законите като доказателство, че ето, вижте, черно на бяло пише, че бъл­гарите си имат всички права! По-неопитните български дипломати и журналисти изпадат в недоумение: ами като не искат да си ползват правата, кой им е виновен? Никой обаче няма да ви пита, каква лична и професионална цена трябва да платите ако наистина искате да ползвате права­та си като българин и да приложите на практика законите „които са донесени според най-високите европейски крите­рии", както често чуваме от политици и журналисти. Дори напротив, в нашите условия, личното ви и професионално развитие често зависи от изобретателността ви видимо да прилагате законите, но на практика да изигравате техния дух.

Аз съм жив пример за това как, като преподавателка по български език и литература и директорка на Цариброд-ската гимназия, която с екипа си успя да открие първите паралелки на български език в Цариброд след 40 годишно прекъсване, изтърпях политически и психически тормоз, който трайно наруши здравето ми и ме постави в непоно­сими условия за живот и работа.
Смятам, че моята лична и професионална история трябва да стане достояние на българската, на сръбската и европейската общественост, именно за да се разобличи оня зловещ
механизъм който, от една страна, стопи българ­ската идентичност на
малцинството, от друга го лиши от защита на държавата майка, и от трета,
изключи Сърбия от семейството на съвременните европейски държави. Де­монтирането на този механизъм, е път не само към нашето спасение, но и към демократизацията и модернизирането на Сърбия. Всички които по един или друг начин се захва­нат с правата на българското малцинство, трябва да знаят в каква неизвестна авантура се впускат.
Всичко започна преди 28 години, когато завърших бъл­гарска филология на СУ
"Св.Климент Охридски" и се завърнах в родния си Цариброд. Всичките
които по това време бяхме завършили в България ни посрещаха едва ли не като
вражески и антидържавни елементи и бяхме обект на специално наблюдение. 20
години не можах да постъпя на постоянна работа, въпреки че години наред в
училищата имаше вакантни места. За първата бременност не ми дадо­ха отпуска по майчинство, за втората, директора ме уволни три месеца преди края на отпуската. През учебната 2009/2010г. в Царибродската гимназия открихме първите паралелки на български език, така както е гарантирано с Конституцията и закона. Закона дава право да се образоваме на български, но няма нищо друго: учебници, свидетелства, дипломи, дневници, се­минари, тестове на български за приемните изпити. Все­ки преподавател за 5 години трябва да изслуша 100 часа усъвършенстване по акредитраните програми на „Завода за унапре|)ен>е образован>а и васпитан>а". Сърбия не орга­низира такива семинари за усъвършенстване на български език. От 2005 г. с българските просветни институции за­почнахме да организираме групи за усъвършенстване на преподаватели студенти и др. в България по български език. Нямаме и учебници на български и аз, като лицен-зиран преводач, преведох безплатно учебните програми на български.
В Царибродската гимназия до 2003 г. работеха две подведомствени паралелки -
туристическа и търговска от Ниш и Пирот. Новият закон премахна подведомствените паралелки на другите училища, което наложи да се про­мени статуса на гимназията защото броя на учениците бе намалял и нямаше условия само за гимназия.
Съпротивата бе жестока: кметството и медиите водеха "борба за защита на
гимназията". Общинската комисия за образование, култура и спорт искаше - Гимназия с под­ведомствени паралелки. Училищното настоятелство взе решение - Смесено училище. Имаше редица аргументи за това: щяхме да имаме повече
паралелки, по-голям избор на профили, повече часове за преподавателите,
по-малко раз­ходи за семейните бюджети, царибродските ученици щяха да живеят в семейна среда, да изучават български език, по-малко социални рискове за учениците, които инак биха пътували в Ниш и Пирот, по-голяма възможност на избор - два профила, шанс за учениците които нямат възмож­ност да следват, да придобият професия.
Под натиска на общинската власт, училищното настоя­телство анулира първото си решение за Смесено училище и взе второ решение: Гимазия с одведомствени пара­лелки. Тази намеса доведе до редица неприятности и бло­кади в работата на училището. Кмета на Цариброд, В. Величков и председателя на На­ционалния съвет д-р Йосифов, стигнаха и до Министъра на просветата. Те политизираха с налагащата се промяна на статуса и ме обвиняваха, че искам да „закрия" гимнази­ята и да открия някакво си там смесено училище. Медиите услужливо им пригласяха. Искаха ми уволнението. Ония които десетилетия преди мен бяха унищожавали социална­та и демографска база на училищата, сега бяха тръгнали да „спасяват" гимназията от мен, преподавателка по българ­ски език! А ние денонощно търсехме начини да привлечем достатъчно ученици да я запазим.
Поради невъзможност да се извърши план за приема за следващата година, наложи се, Училищното настоятел­ство да вземе трето "Решение
за анулиране на решени­ето за анулиране на решението за промяна на статута на
училището"?! Всъщност да върне първото решение в сила, защото децата са записани според обявените в кон­курса специалности и статут на училище, в който планира­нето е извършено според първото законно решение, докато според второто решение се оказа, че учениците от 9 клас са записани в несъствствуващи паралелки. Успяхме да запазим всичките профили, така че в мо­мента имаме 305 ученици, от които към 100 са от Пирот в туристическия профил и подсигурихме повече часове за преподавателите. Сега имаме 13 паралелки, от които 6 са туристически, а 7 са гимназиални. Ако училището бе останало със статус гимназия, както настояваха кметът и сътрудниците му, щяхме да имаме към 180 ученици при условие да сме записали по 30 ученика в клас, каквато е нормата за една паралелка.
Преборихме се и за името на гимназията „Св. Св. Ки­рил и Методий". Работехме в условия на практическа блокада. Общин­ският съвет 2007 г. не потвърди новото училищно насто­ятелство и се наложи 8 месеца да работим без настоятел­ство. Те искаха такова настоятелство, което изцяло да ме контролира и в удобен момент да ме смени. Многоброй­ните ни сигнали до просветната инспекция останаха без отзив. Управляващите твърдеха, че училището било загу­било своя малцинствен статут. Това не беше вярно, но сред гражданите беше проникнало уверението, че искаме да им отнемем - "малцинственото училище"!?

Националният съвет на българското малцинство, през 2007 г. взе решение да си подам оставка, защото съм уни­щожавала българския език в гимназията!? Бяха забравили че българския език ми е професия. Изпратиха решението си до всички инстанции, включително и до премиера В. Ко-щуница. Настоятелството отхвърли тези клевети. Вестник „Братство" водеше кампания срещу мен. Ми­хаил Иванов, член на Националния съвет на българите, ме нарече „криминално проявена, фалшификатор и част от режима на Милошевич със всичките му злодеяния". А именно той, по времето на Милошевич беше директор на най-голямата фабрика в Цариброд и кандидат за депутат на левицата, а аз бях безработна!? Заведох дело за клевета и обида, което се протака още от 2007 година.
Съпругата на кмета стана общински просветен инспек­тор и започна да прави дълги и ненужни инспекции. Обви­ни ме, че незаконно съм назначила учител. А той имаше изрядни документи и удостоверение за издържани изпити за нострификация. Част от другите му документи извед­нъж мистериозно изчезнаха!

От стресове и притеснения два пъти бях хоспитализи­рана в спешно отделение. За нарушеното ми здравословно състояние допринесоха и 12 съдебни дела, в които 4 колеги съдят за 100% норма. Нямаше да ме учуди ако по време на болничните ме бяха уволнили, както по времето на отпус­ката по майчинство?!
През 2009 г. постъпиха оплаквания от учителя по сръбски Марин Савов. Съгласно закона, временно го от­страних от работа. Той подаде тъжба, а на следващия ден - и заявление за пенсиониране. Беше пенсиониран по не­гово лично искане, но пак подал жалба и искал да се върне на работа. Предполагам, че, той просто е бил уловка. Ако не заведа дело за насилие срещу него, ще отговарям, ако заведа, нищо не мога да му сторя защото е под чадъра на управляващите. Непрекъснатите инспекции се опитваха да намерят как­ви ли не формални нарушения. След няколкогодишни оп­ити на кмета да ме отстрани от директорския пост, мръс­ната работа бе отстъпена на преподаватели, които пишат тъжби, оплаквания, викат инспекции, съпругата на кмета-инспекторка идва, следва републиканска инспекторка, ко­ято пък изпраща други инспектори.

Можете ли да си представите, че всичко това се пра­ви заради това, че реших да приложа словото и духът на Конституцията и законите за образование на майчин език?
„Професионалните борци" за правата на българското мал­цинство не смогнаха
сили да ни честитят за откриването на българските паралелки, а някои от тях
провъзгласиха училището за институция, в която се преподава на „безоб­разен"
български език. За тях имам отговор, за нас това е майчин език, а за тях може
да е и „безобразен"!?
Без отговор остана и номинацията за общинска награда предложена от училищното настоятелството за приноса ми във възстановяване на образованието на български език.
Кмета на Цариброд винаги предлагаше само паралелки на сръбски език. Има го записано в протоколите на прове­дените заседания на учителския съвет, на които сме кани­ли представители на кметството и Националния съвет на българите. Той никога не е прие покана да присъства, нито на 24 май /Патронният ни празник/, нито когато открива­хме българските паралелки на 1 септември 2009 г. Няма­ше нито един представител от кметството на тази, за нас историческа дата, на която присъстваха Посланикът на Р България, доц. Пламен Павлов от Великотърновски уни­верситет, който изнесе беседа за делото на св.св. Кирил и Методий и на Седмочислениците по повод откриването на изложбата "България, държавата на духа", представители на Фондация Българска памет и Председателят на Нацио­налния съвет. Държавните институции на Сърбия не реагираха и толерираха натиска срещу мен и училището. Имам осно­вания да се съмнявам, че зад всичко това стои държавата Сърбия. Учебната 2010/2011 година започнахме с още две нови паралелки на български език. Министерството на просве­тата не ми даде специално разрешение за тия паралелки.
Почувствах, че кръга се стеснява. В края на септември 2010 г. се появи
писмо-донос на секретарката ми Лидия Антов, която на три страници истеризираше и сипеше кле­вети за моя сметка и особено наблягаше върху това, че съм следвала в България, че протежирам преподаватели, които са завършили в България, че подържам връзки с българ­ското просветно министерство и българското „министер­ство за диаспората", че довеждам в училището влиятелни български личности, на които се оплаквам от общинското ръководство, което искало да ме „свали", а за учениците и техните класни ръководители от българските паралелки осигурявам безплатен престой във Варна, уж за да се за­познаят с българската история и култура, че съм главен организатор на кандидати за следване в България и пр. Това писмо е изпратено на Министерството на просветата, Училищното управление в Ниш и други адреси. Отговора не закъсня.
В края на ноември 2010г. по донос на съвета на самос­тоятелния синдикат в Гимназията, бе направен извънреден надзорен контрол на гимназията от страна на Републикан­ския просветен инспектор, Драгана Кръстич. В протокола , освен някои тенденциозно подчертани „нарушения" осо­бено се настояваше, че за българските паралелки нямам съгласие от просветния Министър, че образователните се­минари за учениците от българските паралелки и класните им ръководители, които ги придружават били екскурзии и били „незаконни" като се сочеше, че те могат да се про­веждат „само в държавните граници". Беше ми наложено в срок от 15 дни да съгласувам текста за планираните екс­курзии с Правилника за екскурзии, въпреки, че става дума за проект - едукативен семинар. Това означава да преста­на да организирам участие в такива семинари и проекти в България, а учениците и преподавателите от Цариброд да се изолират от връстниците и колегите им в България, от усъвършенстването на българския език, от контактите със сънародниците ни в България и другите български общно­сти в чужбина. И особено и най-много от допира с рефор­мираното, според европейските критерии, българско об­разование. Писмено ми се налагаше да прочета протокола пред Училищния съвет и Училищното настоятелство. За мен няма никакво съмнение, че целия този натиск срещу мен се прави с цел да ме накарат да се откажа от oбразованието на български език, да се сплашат и демо­рализират преподавателите, да се застрашат родителите и учениците, които желаят да учат
на български. Аз самата не знам колко ще издържа на този натиск. Ако ми се слу­чи нещо, това ще бъде поради непоносимия натиск, който идва от Сърбия и
мълчанието, което идва от България и Европейската общност.


Tova piše istata onaja koja preteše na Blgariju s*s stisnutu pesnicu jer dozvoljava na "avioni koji ni bombarduju da politaju iz Blgariju". E Caribrode, Caribrode!
Naričto je dobra snimka iz mladjih dana, "kad sam bila mlada i lepa".

Pa pokusava da se uglavi negde do Zdenku, jer od oveja nase sluzbe nema vise pare kriza,a samo da pitam licenzirani prevodilac ne gresi li ka rec tuzba prevodi s t´zba, ja mislim da u bg jezik nema tekvaja rec...

Ма ква Tъжба побогу!?!

Hehehe neboj se Sneky

Kažu da svaki narod zaslužuje vlast kakvu ima. Medjutim, mislim da Caribrod stvarno ne zaslužuje za direktora Gimnazije ženu koja je višedecenijski saradnik Službe, a povrh toga nema nikakve stručne kvalifikacije. Njeno poznavanje "maternjeg jezika", kao i srpskog uostalom je najblaže rečeno tužno. Maltretiranje profesora u Gimnaziji je svakodnevno, primaju se ljudi totalno nepismeni i nepodobni za profesore (primer Arsa Todorov, bivši direktor Svobode). Krajnji cilj ove žene je ono što Služba želi, zatvaranje srednjoškolskog obrazovanja u Caribrodu.


Уважаема госпожо Симеонова.
Няма нужда Вие да се намеквате като защитник на малцинствените права.
Ние се чувстваме като българи, искаме да си ползваме правата, но не се нуждаеме от професионални посредници. По добре опитайте да си подобрите българския език за да не пишете вече „Тъжби“.

Proceto celijat tekst i se najadosa. Abe taja zena koka neje s's svutu pamet. Narocno me najadosa krajat "бразователните се­минари за учениците от българските паралелки и класните им ръководители". Decata koja su isla rasprajaju deka tova su pijance po celu noc i zurce. Od obrazovatelni seminar nema ni prvata bukva. Pijanka i gosljetija deka kolo vode direktorkata i "smerna" verouciteljica Suzana. Vidim dji decata sve su posle edukovana i obrazovana ta nema deka. Jed'n iz b'lgarskutu paralelku rece deka se je upisal tam zatova sto tam ni se uci, niti ima knjidje, niti daksaljete znaju ezikat nego si mlate na sopsci, a svak mesec ekskurzije s plateno jedenje i pijenje. I ka pocne da premira kiko dju jure sto uvodi b'lgarsce paralelce - napravo mi se prijedu ...

A be saves se najtesko pere....a moze da pisujemo kvo sakamo!

Pametniče kaži na direktorkutu deka sam savladal padežite (ono neje teka ama ti dju izlži) , i ako trebe ja če njoj pomagam da pisuje „Тъжбe“. Slobodane ti gajbu Beks da kupiš da ispijemo po nekoje šiše i da si Snežana otvori dušutu... „Тъжбaта “ če bude po emotivna.

More ce pisujemo Тъжбe“ i Тъжбe“ samo da spasimo grad i Slobodana od belju!