Zadnje teme
» IZBOR ZA NAJSMESNIJI VIDEO TV CARIBROD
Juče u 8:02 pm od duh

» Kvalitet obrazovanja
27th Mart 2017, 11:24 pm od lukavica

» GODIŠNJICA
24th Mart 2017, 1:31 pm od Ilijev

» Zasto nema profesora iz Dimitrovgrad u Varni?
19th Mart 2017, 7:17 pm od uzbunjivac

» PRELETAČI
16th Mart 2017, 11:07 pm od skeleton

» OBAVEŠTENJE
11th Mart 2017, 10:57 am od Admin

» Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков
17th Februar 2017, 3:45 pm od Dushan

» Zašto smo dozvolili SNS-u da nas ...
15th Februar 2017, 11:07 pm od planinicanin

» rtv caribrod
3rd Februar 2017, 3:08 pm od lukavica


Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Pogledaj prethodnu temu Pogledaj sledeću temu Ići dole

Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od valli taj 14th Februar 2015, 10:06 pm



Генерал Христо Луков участва във войните за национално обединение 1912 - 1918 г., както и във всички бойни действия в Първата световна война. Легенда го сочи като героя за спасяването на град Кюстендил от окупация и анексиране към Сърбия в края на Първата световна война, когато на 28 септемрви 1918 г., останал на позицията напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници.
 
След войните е командир на Четвърти артилерийски полк, началник на Артилерийската стрелкова школа . От 23 ноември 1935 г. до 4 януари 1938 г. Христо Луков е министър на войната в правителството на Георги Кьосеиванов. Като министър извършва разформироването на Военния съюз през март 1936 г. и възстановяването на силно намалената от Ньойския договор Българска армия, цялостната  реорганизация, превъоръжаване и модернизация, което му спечелва много привърженици.
 
Ето думите на генерал Луков, казани пред българската патриотична младеж малко преди да го убият:

"С борба и със сила ще градим държавата си, но не с насилие. Ние няма да повторим печалния опит на бивша Югославия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и като не можа да намери своята нова мисия в живота, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните различия и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана идея за създаване, чрез насилие унитарна държава с унитарен народ. И се провали.
Ако трябва да подражаваме, ние имаме свой собствен обединителен, поради своя исторически блясък пример от далечното ни минало. Примерите на първото ни царство. Исперих, Борис не покоряваха славянските племена от Мизия, Тракия и Македония с насилия и кърви, нито ги обайваха със своята висока и изтънчена култура, а ги приобщаваха към българската държава със силата на нейния авторитет, като организация за ред и грижи за народа и преди всичко с високия морал, с който еднакво се отличаваха цар и велможа, войник и поданик. Туй беше то новото, което в древността българите донесоха тук на Балканите и с което под носа на двете велики империи – Римска и Византийска и на могъщото влияние на техните стари цивилизации, създадоха нова държава, със самобитно устройство, и нова цивилизация, която наложиха на цялото славянство. Ето кое трябва да ни вдъхновява в новия ни национален и държавен живот. Ето на кое трябва да подражаваме.
Една държава могъща, силна с правото и с морала и един народ с борчески дух и със стремеж да твори история, ето новият идеал, за който всеки българин трябва да бъде готов да се жертвува.
Аз твърдо вярвам, че така и ще бъде !"
avatar
valli
stariji član
stariji član

Broj poruka : 272
Points : 332
Datum upisa : 20.02.2011

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od abrakadabra taj 14th Februar 2015, 11:16 pm

valli ::... напълно сам с четири оръдия и няколко местни овчари и козари, които му подават снарядите, открива огън по настъпващите между Царев връх и Калин камък сръбски войски, с което спира настъплението им към българските окопи, опразнени от участващите във Владайското въстание войници ...

Supermen ot staro vreme Smile

abrakadabra
taze član
taze član

Broj poruka : 44
Points : 44
Datum upisa : 09.03.2014

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 31st Oktobar 2016, 12:05 am

Какав Супермен. Христо Луков је нови месија царибродских бугараша. Нема везе што тај човек нема никакве везе са Цариброђање.

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od valli taj 4th Novembar 2016, 6:46 pm

"С борба и със сила ще градим държавата си, но не с насилие. Ние няма да повторим печалния опит на бивша Югославия. Като не можа да опре изграждането на своята скърпена империя върху плещите на едно здраво национално съзнание и като не можа да намери своята нова мисия в живота, Югославия възприе насилието, разврата и денационализацията, като единствени средства за притъпяване на националните различия и копнежи на народите, които я населяваха в името на една нескопосана идея за създаване, чрез насилие унитарна държава с унитарен народ. И се провали."
Думите на генерал Луков произнесени по време на втората световна война с голяма точност показват причините за  бъдещото разпадане на Югославия.
avatar
valli
stariji član
stariji član

Broj poruka : 272
Points : 332
Datum upisa : 20.02.2011

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 7th Novembar 2016, 3:20 pm

Уместо што се отимате о туђе територије, боље би било да ту Бугарску коју имате спасите од Цигана и Турака, јер ћете изгубити и то што имате. Пола Бугарске није бугарско, а ви бисте Ниш и Пирот. Јадно.

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Iskrica taj 24th Novembar 2016, 9:44 am

Bilo bi prakticnije ako bi svi koji nam se obracaju na bugarskom, kad nesto hoce da saopste, to uradili na nacin da ih ljudi razumeju. Uvaljujete nam tu knjizevni bugarski, pa pojma nemamo sta tacno hocete da kazete. Pisite ili na sopskom dijalektu ili na knjizevnom srpskom. Bugarski Caribrodjanima nije maternji jezik, vec nam ga naturaju tek od osnovne skole. Srbija je blagorodna pa ne pravi problem oko toga, ali zamisli da neko zaista istupi i kaze da je nama knjizevni bugarski strani jezik, posto od roditelja od malih nogu cujemo sopski koji je, moze se reci varijanta srpskog jezika po mnogim kriterijumima.

Iskrica
taze član
taze član

Broj poruka : 5
Points : 5
Datum upisa : 27.07.2015

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od valli taj 25th Novembar 2016, 1:05 pm

За тези, които не познават или се правят, че не познават българския език има "google преводилац". Сигурен съм, че българския език го знаят всички без изключение в Цариброд, макар и не на най-високо ниво.
avatar
valli
stariji član
stariji član

Broj poruka : 272
Points : 332
Datum upisa : 20.02.2011

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 1st Decembar 2016, 2:43 am

Наравно да знамо "бугарски језик" - најисточнији српски дијалекат који није постојао у науци пре 1817. године.

У зборнику словенских језика руске царице Екатерине Велике јасно је дато до знања да се у целој Бугарској говори српски језик.

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od valli taj 4th Decembar 2016, 7:54 pm

Прави впечатление в това първо, уникално за времето си, и въобще пионерско дело в сравнителното езикознание, че в него фигурират общо 12 славянски езици - въобще славянски, т.е. руски; славяно-унгарски (смес от словашки, руски, сръбски, хърватски и български); илирийски; бохемски, т.е. чешки; сръбски; вендски, т.е. прекомурски език; сорабски, т.е. лужишки езици; полабски език; кашубски език; полски; малоруски, т.е. украински и странния от гледна точна на съвременното езикознание - суздалски език, под който се е имало предвид езиковата норма на руския във Владимирско-Суздалското княжество.
Едва през 1822 г. сръбският кодификатор Вук Караджич внася уточнението в лингвистиката със своя „Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“, че всред славянските езици има и един друг - български език, който е нещо съвсем различно от родното на сръбския кодификатор - източнохерцеговинско наречие. Интересна особеност при Вук Караджич от 20-те години на 19 век е, че сръбският езиковед считал говора от Крушевац за български. [1]

[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
valli
stariji član
stariji član

Broj poruka : 272
Points : 332
Datum upisa : 20.02.2011

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od valli taj 4th Decembar 2016, 8:11 pm

„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 г. във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.
Негов автор е сръбският езиковед Вук Караджич. Съдържа специални образци от българския език, а именно 27 народни песни (продиктувани от българин от Разлог), превод от Евангелието и по-точно притчата за милостивия самарянин, както и притчата за блудния син, като особен „оглед“ към българския език и проект за граматиката му.
Българите, предоставили сравнителни филологически образци от българския речников фонд на Вук Караджич, са Марко Георгиевич, Михаил Герман и Пантелей Хаджистоилов[1].


Значение


 Основна статия: Славяносръбски език

С това издание, дело на сръбския книжовник, се поставя началото на съвременната научна българистика. В науката съществуват спорове за това от какви подбуди е бил воден Вук Караджич в това си начинание, предвид провежданата от него насетне т.нар. вукова реформа, но историческият факт е, че именно това печатно произведение легитимира българския език за филологическата наука в началото на 1820-те години. Авторът е бил подбуден несъмнено и в това си начинание от Ерней Копитар и Йосиф Добровски (Йозеф Добровски), но авторството му е безспорно, още повече, че като сърбин той прекрасно разбира и осъзнава разликата между сръбския и българския език, като 2 отделни и различаващи се един от друг езици. Според Вук Караджич по онова време българският език е ”единственият нов вид между славянските диалекти”. По този начин за първи път става ясно за неосведомените, че българският език е отделен славянски език, а не наречие на сръбския, каквото погрешно мнение по ред причини е битувало в съзнанието на първите славянски (и не само) филолози – от края на 18 век, във връзка с излезлите Санктпетербургски сравнителни речници на всички езици и наречия.

Предисловие

Караджич е сърбин, добре запознал се и опознал българския език. По време на въстанието в Белградския пашалък под водачеството на Карагеорги Петрович той се запознава с много българи, участници във въстанието – по-известни като бекяри. Вук Караджич е и нещо като съветник или комисар в четата на хайдут Велко, която е съставена от български хайдути. По-късно Караджич пише и биография на хайдут Велко, но като филолог-пионер, изучаващ основно сръбските наречия и сръбския фолклор, се запознава на място и със съседното му славянско наречие, представляващо отделен (български) език, както също така и с българския фолклор.
Преди това си свое допълнение сръбският книжовник издава през 1814 г. първата съвременна Граматика на сръбския език, а през 1818 г. и Сръбски речник. След още 4 години филологически занимания и дирения намира за необходимо да изправи в първия световен сравнителен филологически речник грешката, че сръбското и илирийското били отделни наречия, добавяйки към тях кранското (от Кранска гора, т.е. словенски език) и хърватското (т.е. хърватския език), а най-вече – българското (т.е. българския език). Самият Вук Караджич е чувствал вътрешно потребността от особен оглед на българския език, поради което дава сравнителните образци от речника на Екатерина II в 3 колони, така както са дадени на руски, илирийски и сръбски с прибавени от него още 2 колони – на сръбски (поправени) и български. С тази си така направена добавка именно Вук Караджич полага началото на съвременната българистика.
[You must be registered and logged in to see this link.]
avatar
valli
stariji član
stariji član

Broj poruka : 272
Points : 332
Datum upisa : 20.02.2011

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 7th Decembar 2016, 4:48 pm

valli ::Прави впечатление в това първо, уникално за времето си, и въобще пионерско дело в сравнителното езикознание, че в него фигурират общо 12 славянски езици - въобще славянски, т.е. руски; славяно-унгарски (смес от словашки, руски, сръбски, хърватски и български); илирийски; бохемски, т.е. чешки; сръбски; вендски, т.е. прекомурски език; сорабски, т.е. лужишки езици; полабски език; кашубски език; полски; малоруски, т.е. украински и странния от гледна точна на съвременното езикознание - суздалски език, под който се е имало предвид езиковата норма на руския във Владимирско-Суздалското княжество.
Едва през 1822 г. сръбският кодификатор Вук Караджич внася уточнението в лингвистиката със своя „Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“, че всред славянските езици има и един друг - български език, който е нещо съвсем различно от родното на сръбския кодификатор - източнохерцеговинско наречие. Интересна особеност при Вук Караджич от 20-те години на 19 век е, че сръбският езиковед считал говора от Крушевац за български. [1]

[You must be registered and logged in to see this link.]


"Славяно-унгарски" није никаква "мешавина језика", већ је то посебан језик Панонских Словена који су били део Моравске државе, а њихов знаменити вођа је био кнез Коцељ код кога су долазили Ћирило и Методије. Неки кажу да им је престоница била на Блатном језеру (Балатон), а постоје и тврдње да је то био Стони Београд близу Будимпеште.


Је л рекосмо да бугарски није ни постојао пре 1817. године??? Да, открио га је Вук Караџић. Додаћу томе само чињеницу да нисте ни језик могли да имате док вам га Србин није дао.

Вук је сматрао да се у Софији и Видину прича српским језиком, што се може видети из преписке са његовим бугарским колегама, а, наравно, Тетово и Гостивар су били у Старој Србији (то не треба посебно наглашавати, то имате у његовом Рјечнику).

Бугарашу, зашто се брукаш овде са копирањем чланака са Википедије?! Да ли је Википедија твој максимални интелектуални домет?

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od popaj taj 7th Decembar 2016, 4:55 pm

Днес вече има лекарства за всичко ...
avatar
popaj
član
član

Broj poruka : 183
Points : 221
Datum upisa : 09.02.2011
Godina : 53
Lokacija : Caribrod

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 7th Decembar 2016, 4:59 pm

Наравно, а теби је лечење олакшано, пошто бугараши могу да се лече на ВМА у Софији.

Све ће вам дати, само да се агресивно понашате и вршите отцепљење дела српске територије. У том смислу се нимало не разликујете од Шиптара из "Репубљике Косове". А и култура вам је отприлике на том нивоу.

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od popaj taj 7th Decembar 2016, 5:12 pm

Добре ли си моето момче?
avatar
popaj
član
član

Broj poruka : 183
Points : 221
Datum upisa : 09.02.2011
Godina : 53
Lokacija : Caribrod

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 7th Decembar 2016, 5:49 pm

Ја одлично. Уживам у дивном пејзажу и знаменитостима српског Цариброда.

Како је вама, под нашом "србоманском окупацијом"?

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od valli taj 7th Decembar 2016, 7:37 pm

Може и по-добре.
avatar
valli
stariji član
stariji član

Broj poruka : 272
Points : 332
Datum upisa : 20.02.2011

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od popaj taj 8th Decembar 2016, 3:12 pm

Голям симпатяга lol!
avatar
popaj
član
član

Broj poruka : 183
Points : 221
Datum upisa : 09.02.2011
Godina : 53
Lokacija : Caribrod

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 10th Decembar 2016, 3:24 am

popaj ::Голям симпатяга lol!
Не разумем татаро-српски.

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od popaj taj 13th Decembar 2016, 8:31 am

Ами ще опиташ да се образоваш малко, да четеш повече ... А когато почнеш да разбираш, всички ще се гордеем с теб ... Laughing Laughing
avatar
popaj
član
član

Broj poruka : 183
Points : 221
Datum upisa : 09.02.2011
Godina : 53
Lokacija : Caribrod

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Dushan taj 17th Februar 2017, 3:45 pm

Чега се паметан стиди, будала се "гордеје"

Dushan
taze član
taze član

Broj poruka : 29
Points : 29
Datum upisa : 30.10.2016

Nazad na vrh Ići dole

Re: Годишнина от гибелта на генерал Христо Луков

Počalji od Sponsored content


Sponsored content


Nazad na vrh Ići dole

Pogledaj prethodnu temu Pogledaj sledeću temu Nazad na vrh


 
Dozvole ovog foruma:
Ne možete odgovarati na teme u ovom forumu